* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Стоянова майка,
жува раздялница,
жува бездушница!
Дваж коня ковала,
триж го зоб зобила,
триж града обишла,
мома да ми тера,
мома на Стояна.
Стоян си хи вяли:
- Маю, мила маю,
не троши петали,
не губи гоздове -
сребърни петали,
маламни гоздове.
Я си съм нашъл, ле,
мома според мене -
тук отдолу, маю,
ма, попова Стойкя.
- Нимой, сино, нехи,
гя е, сино, тя е
на сърце ленива,
на глава болнива,
на очи дрямлива,
във уста бъбрива!
- Маю, мила маю,
гнеска я довядай,
утре я отровяй!
Стоян сватба бъхте,
майка му билье бере,
билье отровено,
Стойка да отрови.
Кога Стойка дойди,
на стола ще седне,
вода ще потера,
вода ще хи даде -
еднач ще погълни,
глава ще приклуни;
втор път ще погълни,
от стола ще падни;
трети път ще погълни,
душа ще придаде!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021