Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Зажени се Верун челебия,
та си взема отдалек девойка,
далек, далек през Църното море!
Наканил е китени сватове,
надовел е до девет тупана,
и до девет още жални свирки;
па станаха сите, та кренаа.
Кога са си от тука кренали,
Църно море беше пристанало,
та минаха по бели песоци;
кога са се от там повърнали,
повърнали сос млада невеста,
Църно море кално, мътно тече,
валя дървя, дървье и каменье.
Па се чудат китени сватове,
па се чудат кой брод да забродат.
Проговори кумо господино:
- Е виека, китени сватове,
кой се жени, он кье да заброди!
Уплаши се Верун челебия,
уплаши се, още засрами се,
па загази това Църно море.
Загазил е пръвната растока -
хвана коня до златни зенгии;
загазил е втората растока -
хвана юнак до свилни пояси;
загазил е трекята растока -
потахнал е Верун челебия.
Ка си виде гиздава девойка,
де потахна Верун челебия,
сви си поли и свилни ръкаве,
та се хвърли у Църното море,
па си хвана Верун челебия,
хванала го за десната ръка,
хванала го за свилна кошуля.
Проговори Верун челебия:
- Пущи мене, рибо поморкиньо!
Проговори гиздава девойка:
- Не бой ми се, Верун челебийо,
азе не съм риба поморкиня,
туку сам си гиздава девойка!
Тури любне на десното рамо,
тури девер на златни пръстенье,
тури кумо на зелени венци,
пружи колан - сватове преведе,
преведе ги през Църното море.
Кога беа по дълги друмове,
проговори Верун челебия:
- Е тизека, гиздава девойко,
кога идеш на моите двори,
азе имам една стара макя,
с лева ръка ситно хоро води,
с десна ръка зелен крондир държи,
кье ти дава ти да се напиеш -
вземай крондир, а се не напивай,
и си гледай на кон да не капне.
Слушала го гиздава девойка;
кога ойде юнакови двори,
неговата пуста стара макя
с лева ръка ситно хоро води,
а с десната зелен крондир държи,
и на снаха потийом говори:
- Вземи снахо, напий ми се вино,
не е лошо - за мъжки е деца.
Она вдигна, ама се не напи,
а капнало коню на гривата,
падна коньо и на земя пукна,
а снахата здрава и читава.
Провикна се пустата свекърва:
- Леле, Боже, леле мило Боже,
девет снахи како сам довела,
една в двори не ми е влезнала,
еве тая е десета снаха,
она в къщи дури кье увлезне!
Дочул я е Верун челебия,
на макя си потийом говори:
- Мучи, мале, да би онемела,
ти не знаеш каква сина имаш!

 


Рила, Дупнишко; сватбена - хороводна (СбНУ 8/1892, с. 77; =Осинин-Душата 1945, с. 155-157).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021