* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залибил Марко Тодорка
либи я Марко, лъга я,
доде я Марко излъга;
излъга, да я заведе,
у бащините си кории.
Марко Тодорки думаше:
- Тодоро, либе Тодоро!
Седи туканък, Тодорке,
да ида мама да питам -
рачи ли мене за сина,
а пък Тодорка за снаха.
Марко си у тях отиде,
че на мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
рачиш ли мене за сина,
а пък Тодорка за снаха?
Мама на Марка думаше:
- Кой бяга, синко, от помощ,
да бягам и аз от помощ?
Марко се назад повърна,
че въз Тодорка отиде.
Че си Тодорка поведе,
та че я у тях заведе.
Среща му иде мама му,
в две ръце носи две чаши,
в едната чаша ракия,
в другата върла отрова;
ракия Марко подаде,
отрова даде Тодорки.
Ведньж Тодорка погълна,
дваж е Тодорка викнала:
- Майно ле, стара майно ле,
майно ле, старо свекърва,
до нине бе ми свекърва,
от нине мама рожденна,
я ми дай вода студена,
че ме ракия изгори!
Мама й тийом говори:
- Нямаме вода студена,
имаме върла ракия.
Тодорка Марко думаше:
- Марко ле, либе Марко ле,
я ми дай вода студена
че ме ракия изгори.
Марко си дръпна стомната,
че си за вода отиде.
Ходил е Марко, върнал се,
среща му иде мама му.
Мама на Марка думаше:
- Марко ле, синко Марко ле,
я хвърли, синко, таз вода,
тази е вода мъртвешка.
И Марко хвърли водата,
та че си у тях отиде.
Тодорка Марко думаше:
- Марко ле, либе Марко ле,
я ми дай вода студена,
че ме ракия изгори.
Току Тодорка издума,
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021