* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Стано ле, добра невесто, леле,
кога си била невеста,
кога си била невеста, леле,
горок си ризик имала -
млада те майка ожени,
и па те на зло намери,
на свекървата душманка.
Свекърва вели-говори:
- Комшийки, сестри да ми сте,
кажете, мари, кажете -
кое е билье омразно,
омразно билье, разделно,
да разделим тънка Стана,
тънка Стана от Стояна,
да не се толко милуват,
милуват, още живуват!...
Комшийки велят, говорят:
- Бабо ле, стара джадийо,
кье кажем, мари, кье кажем,
ала са много грехове.
Кога се млади прощават,
и сънцето се сопира,
и сънцето на небото,
и оно сеир да гледа,
кога се млади прощават.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021