* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Млад се Марко девет пъти жени,
девет пъти от девет крайни,
до двор води, у двор не уводи -
все ги трови неговата майкя,
не е майкя, а пуста мащеха.
Сега тръгна за десето либе,
за десето от десета крайна.
Ка стигнаха до Белото море,
Бело море що е пресъхнало,
окол море модрата любика.
Си сватове от коня слезнаха,
вси сватове по китка набраха.
А що си е Марко добър юнак,
нито слази, нито китка бере,
само рони тия дробни сълзи.
Богу се е върло нажалило,
та е пратил пиле кукувица.
Озгор лети пиле кукувица,
с уста кука, с крила отговаря:
- Леле Марко, леле добър юнак,
та ти си се девет пъти женил,
девет пъти от девет крайни;
ся си тръгнал за десето либе, -
все ги трови твоята мащеха,
все ги трови с вино троегодско,
у виното прелюта отрова!
Че си кажеш на твоето либе,
кога стигнеш на твоите двори,
че излезне твоята мащеха,
че изнесе това руйно вино,
у виното прелюта отрова.
Да си кажеш на твоето либе
да наздрави, а да не напива,
да го даде Деяну деверу!
Отишли са за десето либе,
и на либе всичко си той каза.
Кога вече у двори влезоха,
излезнала негова мащеха,
изнела е това руйно вино,
у виното прелюта отрова,
и го даде на Марково либе.
А що беше Марковото либе,
наздравило, а не напивало.
Чаша даде Деяну деверу.
Вдигна девер, та чаша изпило,
Деян умре и коня му пукна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021