* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Любят се Стоян и Маринка
да се любили, лъгали
цели ми дор три години.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, сино, Стояне,
и аз не искам, сино, Маринка.
Маринка е чедо сиромашко,
тя няма тънки дарове
родове да ни издари.
Стоян мами си думаше:
- Мамо ле, мамо миличка,
и аз ще Маринка да взема,
макар да е, мамо, черничка,
черничка, мамо, грозничка,
Маринка, мамо, ми е на сърце,
искам я, ще я отвзема.
Иска я Стоян, взема, .
Чуди се Стояновата майчица,
чуди се още, маи се,
как ще Маринка погуби.
Ден дойде Великден,
личен ден Гергьовден.
Рано е тя ранила,
сготвила гозби хубави,
дор три кафета сварила
и си на Стоян извика:
- Стояне, сино, Стояне,
я се от сън събуди,
тихо на Маринка извикай,
станете да разговеем.
Стоян Маринка извика
и не при майка отишли,
седнали да разговяват.
Стоян първото кафе той взема,
второто го взема майка му,
третото го взема Маринка,
взема го и го изпива.
Изпи го, извика:
- Стояне, либе, Стояне,
умирам, либе, отивам.
Чуди се Стоян, маи се,
как да й помощ той даде.
Извади нажче касахче,
на майка си глава отряза,
него си в сърце прободе
и се излеко провикна:
- Леж, майко, да лежим,
Маринка да ни шета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021