* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Ой, Вице, висока планино,
от кае е Вица планина,
не са сватове проминали!
Сега идат, през нея че минат.
Вси сватове перуника бера.
Младоженя с девокья сборева:
- Таком Бога, гиздава девокье,
срамота е двата да думаме,
срамота, ама че думаме;
досега се девет пъти женим,
до двор водим, у двор не уводим, -
трови ми ги моя стара макя.
Ама слушай, гиздава девойке,
като ойдеме дома на дворове,
че излезне моя стара макя
с крондир благо вино.
Ред че сложи китени сватове,
ред че дойде и тебе да даде,
чаша вземай, вино не напивай!
Додай я Деяна девера!
Послуша го гиздава девокья.
Ка ойдоха дома на дворове,
излезна нему стара макя.
Ред е сложила китени сватове,
ред е дошло гиздава девокья.
Чаша взела, вино не напила,
дала я Деяну девере.
Капка пийна Деян девера,
веднаг се с душа раздели.
Провикна се нему стара макя:
- Леле, сине Деяне девере,
тая чаша не беше за тебе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021