* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залиби,
либи я Марко, лъга я,
доде я у тях заведи.
Маркова мама мащеха,
тя си Тодорка мразела.
Марко си сватба повдигна
и на венчило ходили,
ходили и се върнали.
Маркова мама мащеха,
тя каил не е станала,
двама смъртника да изпраща.
Кат се сватбата зададе,
тя взела бърже две чаши,
в едната вино червено,
в другата върла ракия,
смесена с люта отрова.
Дето бе вино червено,
нея на Марко подаде,
дето бе върла ракия,
нея Тодорки подаде.
Тодорка я веднъж глътнала,
два пъти се изцяли провикна:
- Майко ле, стара свекърво,
я ми дай, майко, водица,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя,
от тази люта отрова.
Мащеха дума Тодорке:
- Тодорке, снахо хубава,
ний си водица нямаме,
заради вода вино пийме.
Кат зачу Марко таз дума,
остави булче на двора
и се за вода завтече.
Доде си водица донесе,
Тодорка мъртва паднала.
Кат видя Марко Тодорка
извади остро ножченце
и се в сърцето прободе.
Маркова майка мащеха,
тя ги мъртви раздели.
Не им запали свещи вощени,
най им запали свещи лоени.
Не са пламнали свещи лоени,
най са пламнали две факли.
Не им посади гюл трендафил,
а им посади трънлива шипка,
нацъфтяли са рози хубави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021