* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
втора му вечер пристана.
Кога са до тях стигнали,
той на портите похлопа
и на мама си извика:
- Я излез мале, да видиш,
какво ти булче аз нося,
на лице бяло и червено,
на снага тънко и високо.
Маркова майка излезе,
с две ми чаши на ръце,
първата чаша с ракия,
тя на Марко подаде,
втората чаша с отрова,
тя на Тодорка подаде.
Тодорка падна на земя,
главата й се въртеше,
а пък устата мълвеше:
- Проклета да е майка ти,
дето ни живи раздели,
а пък ни мъртви събира.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021