* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залюби Марко Тодорка,
люби я Марко, лельо, лъга я,
не би годинка, лельо, не би две,
цели ми, лельо, до три години.
Кога за нея, лельо, отиде -
мама му на двори стоеше,
две чашки в ръка държеше,
едната чашка, лельо, ракия,
другата чашка, лельо, отрова.
Дето бе чашка, лельо, ракия,
нея на Марко, лельо, подаде,
дето бе чашка, лельо, отрова,
нея на Тодорка, лельо, подаде.
Сръбна Тодорка, лельо, не глътна,
веднъж Тодорка, лельо, сръбнала,
дваж е Тодорка, лельо, викнала:
- Олеле, Марко, лельо, олеле,
какво ти сторих, Марко,
че ми душата, Марко, изгори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021