* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ай да те, синко, оженя,
ай да те, синко, задомя.
Аз съм ти, синко, избрала
най-богатото момиче,
най-богатото от селото,
че има дари хубави
да дари сватба голяма.
Не ща я, мамо, не ща я,
аз съм си, мамо, залюбил
най-сиромашкото момиче,
Радка ми мома хубава.
Мама Стояне думаше:
- Не ща я, сино, не ща я,
ако ти Радка доведеш,
от село навън да излезеш,
дилке ли в двора да влезеш!
Стоян мама си не слуша,
повдигна сватба голяма,
за Радка мома хубава.
Майка на порти стоеше,
две чаши в ръце държеше -
едната с люта ракия,
дрегата с върла отрова.
На Стоян даде ракия,
на Радка даде отрова.
Че сръбна Радка, не глътна,
че легна Радка, та умря.
Стоян се в гърди прободе
и на Радка си думаше:
- Лежи, Радке, да лежим,
да се наживей майка ми,
по твойте дине, по мойте,
по наште, Радке, младини.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021