* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
втора я вечер пристана.
Марко се виком провикна:
Я излез, мале, я излез,
на тебе вода отмяна,
на мене булка засмяна,
Маркова майка излязла,
в ръце си чаши държеше,
в едната люта ракия,
в другата силна отрова.
Ракия даде на Марко,
а на Тодорка отрова,
вдигна Тодорка изпи я
и сикна Марко думаше:
Шарколе либе, Марко ле,
майка ти каил не стана
ний двама да се вземеме.
Марко си ножче извади
и се в сърцето прободе
и на Тодорка думаше:
Лежи, Тодорке, да лежим,
дано се мама нарадва
два пресни гроба да гледа,
две свещи, либе, да пали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021