* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Маркова майка душманка,
клета била, проклета.
Коя мома вярва,
сърцето си казва,
като ази горката.
Снощи ме Марко залюби,
и снощи му пристанах,
та ме Марко поведе,
и ме у тях заведе.
Отдалеч се е провикнал:
- Излез, мамо, навънка,
че ти водя отмяна,
а на мене премяна.
Маркова майка, душманка,
тя навънка излезе,
в ръка носи две чаши,
първа чаша - ракия,
втора чаша - отрова.
Гдето беше ракия,
тя я на Марка подаде,
веднъж Тодорка сръбнала,
два пъти мигом викнала:
- Оле ле, мамо, главица,
подай ми Марко водица,
отрови ме майка ти.
За зло се вода свършила.
Грабнал е Марко две стомни,
та за вода отиде.
Догде се Марко завърна,
тя се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021