* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Море Марко, море млади Марко!
Женил се е Марко девет пъти,
сите девет у двор не уводи, -
все ги трови Маркова мащеха,
и ги трови с една чаша вино.
Сега си е Марко утъкмил,
утъкмил е Моравка девокья.
Па ойдоха на момини двори,
мало пиха, мало поядоха.
Па ойдоха църкви на венчанье,
армаса ги попо и венча ги.
Па пойдоха на Маркови двори,
проговори Марко младоженя:
- Таком Бога, Маркова невесто,
като ойдеш на моите двори,
че излезне моята мащеха,
че изнесе една чаша вино.
Вземи чаша, ал я не напивай,
нел я додай Младену деверу!
Слушала го Моравка девокья,
взема чаша, ал я не напива,
нел я даде Младену деверу.
Щом си пийна Младен от виното,
веднаг пукна като вакло агне.
Па си стана Младенова майкя,
па си ойде у гора зелена
да си вика билье повратниче,
да й върне Младено деверо:
- Де си да си, билье повратниче,
де си да си, сега тука да си,
да те носим на моите двори,
да ми върнеш Младено деверо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021