|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
втора му вечер пристана.
Марко на порти похлопа:
- Я излез, майко, я излез,
водя ти, майко, отмяна,
на мене - булка засмяна!
Майка на порти излезе
с две ми чаши в ръцете,
в едната чаша ракия,
в другата си чаша отрова.
На Марко даде ракия,
а на Тодорка - отрова.
Вдигна Тодорка да пие,
викна Тодорка да плаче:
- Марко ле, либе, Марко ле,
майка ти кай си няма,
две млади сърца разделя.
Марко си ножче извади,
право в сърцето прободе
и на Тодорка говори:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ни да се наживее,
две млади сърца да жали,
два черни гроба да гледа!
Остров, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|