* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Либят се Марчо и Донка,
от малки, дор до голюми,
га са голюми станали,
Марчо на Дона хортува:
- Либе Доне ле, Донке ле,
хай да ми, либе, пристанеш,
пристанеш, либе, приследиш.
Донка на Марчо хортува:
- Не мога.либе, Марчо ле,
лоши съм думи дочула,
че майка ти ме не щяла,
за снаха, за млада булка
и още, либе, хортува -
ако ки ида за снаха,
стъпка ще да ми изкопа,
в огън ще да я изгори.
Марчо на Донка хортува:
- Либе Доне ле, Донке ле,
това са хорски хортувни,
хортувни, либе, клевети.
Станали, та са тръгнали,
и га са вкъщи стигнали,
Марчо на порта похлопа
и си се виком провикна:
- Мале ле, стара майчице,
стани ми, мале, отвори,
водя ти Донка за снаха,
за снаха, за млада булка.
Майка се отвътре обади:
- Почакай, сине, почакай,
кандило да си залея,
със вино да ви посрещна.
Кога си майка излезе,
на Марчо даде виното,
на Донка даде отрова.
Тоз час си Донка паднала,
паднала, та си умряла.
Мирчо си ножче изкара
и се в сърцето прободе,
и той при Донка си падна,
и на майка си хортува:
- А сега, мале, радвай се,
на двама млади мъртъвци,
на тези два черни гроба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021