* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
на втората му пристана.
Вървели, каквото вървели
когато до портата стигнали
Марко се викна-провикна:
- Я излез, майко, да видиш
каква невяста ти водя!
На снага тънка, висока,
на лице бяло, червено,
на име бяла Тодорка,
на тебе, мамо, отмяна,
на мене булка засмяна.
Марковата майчица,
тя на порти излезе
с две чаши в ръка:
дясната пълна с ракия,
лявата пълна с отрова.
Дясната, пълна с ракия,
тя я на Марко подаде,
лявата, пулна с отрова,
тя на Тодорка подаде.
Падна Тодорка на земя,
главата и се тресеше,
а устните и мълвяха:
- Марко ле, либе, Марко ле,
проклета да е майка ти,
че тя ни двама раздели!
На живо тя ни раздели,
на мъртво ще се съберем!
Марко като я видя
остро си ножче извади,
право се в сърце прободе,
мъртъв му език говори:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ми да се нарадва,
два черни гроба да гледа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021