* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

По път растел трендафил,
растел цервен трендафил,
по път цветил, на път падал.
Тук поминуват Янкови сватове;
сите сватове трендафил брале,
а не бере Янко младо момче,
но он ходи близо при девойка.
Янко думат на млада невеста:
- Ой Марийо, моя сужденице,
ти си ми сега девета девойка;
сите ми ги отрула стара майка!
Кье дойдеме до бели дворове,
пред дворове коло кье играе,
коло води старата ми майка,
и у коло милите ми сестри;
от хорото майке кье се пусти,
кье си влезе во бели дворове,
кье си вземе от злато машица,
кье си хване змия присойница,
и кье вземе бърдан от бюлюра -
у чашата зехир кье нацеди,
кье помеша вода и шекер,
кье ти дава шербет да си пиеш -
не се лъжи, мило мое сърце,
па ти вземи, подай си на деверот!
Ми дойдоха до бели дворове,
се хванаха коло да играят,
коло води Янковата майка;
си донесе шербет на невестата:
- Вземи, Маро, моя снахо мила,
напий ми се шекерен шербет!
Мара зеде, на деверот си даде,
па го не пи - жалосна му майка!
Како го изпи, на земля си падна -
най-малийот син бил девер.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021