* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Любили се, мамили се,
Марчо и Донка двамата.
Любили се, мамили се,
от малки, дор до големи.
Марчо на Донка думаше:
- Хайде ми, Донке, пристани!
Донка си Марча послуша,
послуша, та му пристана.
Вървели, що са вървели,
до Марчови двори допрели.
Марчо на двори почука.
- Я излез, мамо, я излез,
мене ми Донка пристана,
стани ни врата отвори.
Марчова майка, Марчо ле,
тя на Марча думаше:
- Постойте, та почакайте,
мама ще да ви почерпи
по една чаша ракия.
Първата била ракия,
втората била отрова.
Първата даде на Марча,
втора на Донка подаде
и си Донка отрови
в Марчови равни дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021