* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Горе идат китени сватове
горе идат - гора се туиде,
вода газят - вода се бистри,
нагазили божур до колена.
Си сватове по китка набрал,
младожена до две китки набере -
една нему, една на невести.
Шибна коне, та невеста стигна
и невеста потийо говори:
- Чуй, невесто, какво ще ти кажем, -
ти не си ми първо либе,
а си ми девета невеста;
все ми ги е майка отровила,
че аз имам зла майка - мащеха.
А отидем у наши дворове,
ще излезе моята стара майка,
ще тизнесе крондир коситрени,
в крондир благо, руйно вино,
във виното билье - отровниче -
най-напред ще тебе да го даде,
да го даде, тебе да отрови.
Крондир вдигай, вино не напивай,
предавай го на брайко деверче,
той да пие, той да се оттрови.
А отишли в момкови двори,
излезла е момкова майка,
че изнесе крондир коситрени,
в крондира - благо, руйно вино,
във виното - билье отровниче -
най - напред го на невеста даде.
Дявол била премлада невеста,
крондир вдига, вода не напива,
предаде го на брайко деверче -
кога пийнало, веднага пукнало.
Като видяла зла майка мащеха,
въздигнала глас до небето:
- Чуйте стари, запомнете млади,
Как е майка сина отровила
не е чела сина да отрови
най е чела снаха да отрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021