|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Марко Тодорка залюбил,
Втора я вечер пристанал.
Марко на порти стоеше
и на майка си думаше:
- Я излез, майко, я излез,
на тебе водя отмяна,
а на мен бяла премяна.
Майка му от двори излезе,
две чаши в ръце държеше.
Едната пълна с ракия,
другата пълна с отрова.
С ракия даде на Марко,
а с отрова - на Тодорка.
Вдигна Тодорка, изпи я
и почна жално да плаче:
- Марко ле, либе, Марко ле,
майка ти каил не става,
нас двама млади да гледа.
А най-каил станала
два гроба, либе, да гледа,
две свещи, либе, да пали.
Никюп, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|