* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Митьо на Донка думаше:
- Любе Донке ле, Донке ле, (2)
хайде ми, Донке. пристани, (2)
пристани, та ме придружи (2)
за снаха, за къщно чедо! (2)
Донка на Митьо думаше: (2)
- Как да ти, Митьо, пристана, (2)
кат ме майка ти не рачи (2)
за снаха, за къщно чедо? (2)
Вчера майка ти ходила (2)
във наште близки комшии, (2)
лоши хи думи думала: (2)
"Яз не ща Донка за снаха! (2)
Дето и Донка да стъпне, (2)
с мотика ще изкопая, (2)
с лопата ще го изхвърля!" (2)
Митьо на Донка думаше: (2)
- Не слушай, Донке, хората, (2)
хорски са думи все за зло, (2)
моите и твоите - за добро. (2)
И тя му Донка пристана, (2)
Митьо я вкъщи заведе (2)
и на вратата похлопа: (2)
- Стани ми, мамо, отвори, (2)
че аз ти водя отмяна, (2)
отмяна да те отмени (2)
от бели медни бакъри. (2)
И тя му врата отвори; (2)
- Хай да ва мама почерпи (2)
по една чаша ракия! (2)
На Митьо даде ракия, (2)
на Донка даде отрова, (2)
отрова да се отрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021