* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Митю на Донка думаше:
- Любе Донке ле, Донке ле,
хайде ми, любе, пристани,
пристани, та ми придружи.
Донка на Митю думаше:
- Любе Митьо льо, Митьо льо,
как да ти, любе, пристана,
кат ме майка ти не рачи,
не рачи, не харесува
за снаха, за къщно чедо.
Вчера майка ти ходила
във наште близни комшии,
лоши е думи думала:
"Аз не ща Донка за снаха,
за снаха, за къщно чедо
Ако щем Донка да вземем,
дето ще Донка да стъпне,
с мотика ще го изкопая,
с лопата ще го изхвърля!"
- Любе Донке ле, Донке ле,
не слушай, любе, хората -
хорските думи са за зло,
моите са думи за добро.
И тя му Донка пристана.
Митю га във тях заведе,
вън на вратата почука:
- Мамо льо, мила майчице,
стани ми врата отвори,
че аз ти водя отмяна,
отмяна, да те отменя
от къщна метла вънкашна,
от бели медни бакъри.
И тя майка му отвори.
Като ги майка видяла,
мама на Митю думаше:
- Синко Митьо льо, Митьо льо,
хай да ва мама почерпи
по една сладка ракия
На Митю дала ракия,
на Донка дала отрова,
че га майка му отрови.
Донка се виком извика:
- Любе Митьо льо, Митьо льо,
аз нал ти казвам, Митьо льо,
че ме майка ти не рачи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021