* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Клета била, проклета
коя мома вярува,
сърцето си казува,
като Тойка-Тодора,
като мъдра невяста!
Снощи Марко залиби,
отзарна му пристала.
Поведе я млад Марко,
поведе я, заведе
на майчини дворове,
на тейнови отрови,
отдалече идеше,
я отблизом викаше:
- Скоро, мале, по-скоро,
че ти водя отмяна,
тебе, мамо, отмяна,
мене бяла премяна!
Изляла е майка му,
в ръце носи две чаши -
първа чаша ракия,
втора чаша отрова.
Дето беше ракия,
тя я Марко подаде
и на Марко думаше:
- На ти, Марко, ракия!
Дето беше отрова,
тя я Тойки подаде
и на Тойка думаше:
- На ти, Тойке, белия,
таз белия за деца!
Тойка обвзе чашата,
веднъж Тойка глътнала,
я два пъти викнала:
- Скоро, Марко, по-скоро,
дай ми капка водица!
Отрови ме майка ти,
я водица ни капка.
Марко грабна две стомни,
доде иде за вода,
Тойки душа излезе.
Марко майци думаше:
- На ти, мамо, отмяна,
мене бяла премяна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021