Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

- Либете се, лъжете,
двама малки, глупави,
за рода си питайте,
да не бъдете роднини
като Стойчо и Стойка.
Любиха се, лъгаха се,
за рода си не питаха,
ами са роднина излезли -
на момата майка й,
на момъка баща му
същи били стрикови!...
Стойчо Стойка ищеше,
а мама му я не рачи.
Стойчо нави мама си,
та взе бяла Стойчица,
Стойчица песнопойчица.
В неделя им бе сватбата,
взели я, завели я,
синките хора излезли,
с вино сватбата посрещат,
Стойчова мама с ракия,
с ракия, с зехирлия -
една чаша за Стойка,
втора чаша за Стойча;
дето за Стойка чашата,
тя беше пуста отрова...
Като я куса, Стойке ле,
Стойка високо извика:
- Лильо, Стойчо, либе ле,
скоро, Стойчо льо, по-скоро,
скоро водица студена,
че ме мама ти отрови!
И Стойчо грабна две стомни,
за водица отиде.
Стойчови сестри викаха:
- Върни се, Стойчо, върни се,
че е Стойчица умряла,
Стойчица песнопойчица!
И Стойчо сяка - истина,
та се Стойчо льо повърна.
Стойка си жално извика:
- Лильо, Стойчо льо, либе ле,
скоро вода студена,
че ми душата излазя!
Като си Стойка издума,
с мила се душа раздели.
На Стойча жалба дожаля,
та бръкна в пъстри джобове,
извади ножче сънджарче,
в клето се сърце прободе,
та му душата излезе,
и на Стойка думаше:
- Лежи, Стойке ле, да лежим,
тъй ни било писано,
писано и орисано -
в един ден да издъхнем,
в един ден да ни закопаят!
Че ми са ги закопали -
Стойчица над черквата,
Стойчо под черквата.
На Стойкину равни гроб
тъненка елха изтекла,
на Стойчову равни гроб
винена лоза изтекла.
Лоза се й вила, превила,
през черква се превила,
та се на елха завила.
Стойкина майка ранеше,
сутрин, вечер ходеше,
та си лозата копае,
лозата, още елхата.
Стойчова мама ранеше,
сутрин, вечер ходеше,
та си брадвица носеше,
та си елхата сечеше,
елхата, още лозата.
До две си трески изхвръкнали,
че са на небе отишли,
до две са звезди станали.

 


Медвен, Котленско (СбНУ 36/1926, № 4).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021