* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Либят се Иван и Ганка (2)
от мънинки до големи,
голем се обич обичат,
голема севда имале,
заедно на хоро ходили,
един до други играле,
сладки си думи думали.
Иван на Ганка говоре:
- Либе Ганке ле, Ганке ле,
хайде ми, либе, пристани,
доде сме още мънинки,
мънинки, още хубави,
доде пендаре приличат.
Ганка на Иван говоре:
- Либе Иване, Иване,
как ще ти, либе, пристана,
като си слушам брата,
че е макя ти гълчала:
- Я некю Ганка за снаха -
Ганка е чедо галено,
не знае измет да стори
на свекър и на свекърва,
на девер и на етърва.
Иван на Ганка говоре:
- Не слушай, либе, хората,
хората ни са душмани,
хората, още макя ми.
Па си я хвана за ръка,
па си я дома заведе.
Иван на порти почука,
почука и па извика:
- Стани ми, мале, отвори,
азе ти Ганка доведох.
Макя на Иван говоре:
- Синко Иване, Иване,
почекай, синко Иване,
ламбата да си запаля,
невеста да ти посрещна,
невеста с бела къделя
и още вино червено.
На Иван чаша със вино,
на Ганка люта отрова..
Иван се люто разлюти,
извади влашко ноженце.
та се у сърце убоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021