* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залюби Марко, Тодорка,
люби я Марко, лъга я,
от малки, чак до големи,
докато големи станали,
станали за оженване.
Майка му не ще Тодорка,
не ще Тодорка за снаха,
че била хайдушка дъщеря.
Марко майка си не слуша.
Взел беше Марко, Тодорка,
взели и се венчали.
Като се от венчавка връщали,
мама му стои на двора,
на двора, на стол седнала,
дор два филджана държеше.
Единия беше със вино,
другия с люта отрова.
Който бе филджан със вино,
него на Марко подаде,
който бе с люта отрова -
него на Тодорка подаде.
Веднъж Тодорка преглътна,
дваж се изясно провикна:
- Олеле, стара свекърво,
какво ти сторих, направих,
защо ме млада отрови?
Дайте ми вода студена
сърцето да си разхладя,
отрова да си погася.
Свекърва й дума: - Тодорке,
нямаме вода студена,
имаме люта ракия.
Тодорка се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021