|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Ветър вее, гора се люлее,
гора яздят китени сватове,
гора яздят, гора се люлее,
божур газят, божур се червее.
Вси сватове по китка набраха,
младоженче ич се не навожда.
Бутна коня през червени божур,
па отиде край Мало село,
край селото на студен кладенец,
там затече хубава девойкя,
па девойки потийом говори:
- Чуй, девойкьо, що кю да те уча!
Кога ойдеш у мои дворове,
ще излезне моя стара майка,
да те срещне на тънките порти,
ще ти даде крондир с добро вино,
ще ти каже вино да напиеш -
крондир вдигай, вино не напивай.
Моя майка е върла душманка,
па ще тебе с вино да отрови -
азека се девет пъти жена
и девет майка ми умори
със такова пусто напиванье,
тизека си десета - най-млада,
гледай баре ти ега останеш!
Локорско, Софийско; жътварска (СбНУ 16-17/1900, с. 122, № 15).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|