* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Ветър вее, гора са люлее,
през гората - китени сватове,
се сватове на бели атове.
Нагазили божур до колене,
божур газят, божур са лалее.
Младоженя до три китки набра -
една нему, една на невеста,
една му е на мила балдъза.
Кара коня край млада невеста
и си дума на млада невеста:
- Чуй, невесто, що ще да ти кажа -
азе съм се девет пъти женил,
тизе си ми десетото либе -
все ми ги е макя измаряла,
и тебе ще макя да умори!
Оти щеме на моите доми,
срещна ще те моя стара макя,
ще ти даде крондир коситрени,
у крондиро руйно благо вино,
у виното превърла магия -
вдигай, вдигай, вино не напивай,
на си го дай на младо деверче,
нека оно вино да напие!
Гявол било младото деверче -
вдига, вдига, вино не напива,
на си поля неговата сабля -
саблята се на девет пръснала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021