* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

- Пременявай се, Тодорке,
по-често край нас минавай,
дано те мама хареса (2)
за снаха, за добро чедо!
Тодорка дума Тодорча:
- Любе Тодорчо, Тодорчо,
твоята стара майчица,
лоши е думи думала,
че ме не щяла за снаха!
Тодорчо дума Тодорка:
- Я ставай, любе, след мене,
у нази, любе, да идем!
Станали, та са тръгнали,
Тодорчовата майчица,
тя ги на двора чакаше,
във ръце чаши държеше,
чашите пълни със вино,
и на Тодорка подава.
Тодорка дигна и пийна,
падна на земя Тодорка,
Тодоркината глава фъркаше,
меден й език думаше:
- Любе Тодорчо, Тодорчо,
нали ти казвах, Тодорчо,
че майка ти ме не иска
за снаха, за добро чедо!
Тодорчо сълзи порони,
извади ножче острено
и се във сърце прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021