* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Либи са Марко и Тодорка
от малки, чак до големи,
доде големи порасли.
Марко Тодорка поиска,
майка му не ще Тодорка.
Надвил бе Марко майка си,
взел беше Марко Тодорка.
Взели се и венчали се
и на венчане ходили,
ходили и се върнали.
Като се Марко зададе
с негова сватба голяма,
майка му излезе на двори,
до два филджана държеше -
едина й филджан с ракия,
другия й с люта отрова.
Дето бе филджан с ракия,
него на Марка подаде;
дето бе с люта отрова,
него Тодорки подаде.
Веднъж Тодорка пригълна
и се изясно провикна:
- Майно ле, стара свекърво,
до нине ми бе свекърва,
от нине майка рождена.
Подай ми вода студена,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя.
Що съм ти, мамо, сторила?
Тодорината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, снахо Тодорке,
немаме вода студена,
имаме върла ракия.
Пак се Тодорка провикна:
- Тейне ле, стари тейне ле,
досега ми бе стар свекър,
отсега, тейне - мил баща.
Подай ми вода студена,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя.
Я Тодоркина стар свекър,
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, снахо Тодорке,
нямаме вода студена,
имаме върла ракия.
Току туй дума свекър й
и тя се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021