* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

- Стояне, сино на майка!
Сакам нещо да те питам,
сакам право да ми кажеш,
даль ти е мила невеста,
даль ти е, сино, во сърце?
Стоян и вели-говори:
- Варай, мале, стара мале!
Тебе лъжа не требува,
мошне е мила невеста
и мошне ми е во сърце;
даль дека е още млада,
още млада од неделя,
ель дек' е од богата къща,
ель дека е од голем род,
ель дек' е од много бракя.
Веле неговата майка:
- Лель ти е мила невеста,
лель ти е толку в сърце влегла,
аз кье се, сину, отруям.
Тогай веле млади Стоян:
- Варай, мале, стара мале!
Защо кье се ти отруеш,
д' отруям моя невеста;
невеста се пак на'ожде,
а майка не се на'ожде.
Тогай майка се разшенила,
си купи люта отрова,
та си дойде, та си отру,
си отру млада невеста;
как и даде отровачка,
вода изтрови, стомни скърши.
Се провикна невестата:
- Стоян, моя първа любов!
Що скоро на мен се насити;
от бога да найде майка ти,
що ми даде люта отрова;
скоро вода или вино!
Ми се спущи млади Стоян,
стомни барат, стомна немат,
вода барат, вода немат,
вино бърка, не се найде.
Се спущи од новата чешма,
си свали капа од глава,
си наполни студна вода;
дури да си дойде дома,
нель умрела невестата.
Ка си виде млади Стоян,
та си увзе остро ноже,
та се удри в клето сърце;
на место душа дало,
еднъж само проговори:
- От бога, мале, да найдеш!
Находи се, нашири се,
кат' без снаха и без сина;
ка кье плаче нейна майка,
ка кье плаче за невеста,
и ти да плачеш за сина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021