* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
втора му вечер пристана,
Марко се мнаго зарадва
и се виком провикна:
- Я излез, мале, я излез,
на тебе водя отмяна,
на мене бяла премяна.
Маркова майка излезе,
две чаши в ръце държеше,
едната чаша със вино,
другата чаша с отрова,
едната даде на Марко,
другата даде Тодорки.
До сред е двори вървяла,
падна Тодорка, заплака,
Марко си ножче извади
и се в сърцето прободе,
и на Тодорка думаше:
- Лежи, ли либе, да лежим,
майка ни а са порардва,
два прясни гроба да гледа,
две чорти свещи да пали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021