* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Добър Марко, добър у дружина,
и он добър, и кон му е добър,
ала му е малко мааната,
че се Марко девет пъти женил,
до двор води, у двор не уводи -
трови му ги нему стара майкя,
трови му ги с чаша благо вино.
Па утъкми Стана Презморкиня.
Марко Стани потийо говори:
- Ой те тебе, Стано Презморкино,
като ойдем на наши дворове,
че излезе наша стара майкя,
че излезе тебе да пресресне,
че пресресне с чаша благо вино.
Чаша вземи, ал не я напивай,
додаде я Деяну деверче! -
Послуша го Стана Презморкиня.
Като ойде на Маркови двори,
излезнала Марко стара майкя,
излезнала Стана да пречека,
излезнала с чаша благо вино.
Чаша взема Стана Презморкиня,
чаша взема, ал я не напива,
додаде я Деяну деверче.
Чаша взема Деяно деверче,
чаша взема, до капка я изпи -
жаден беше от дългата пътя -
чаша изпи и от кон си падна,
на кон капна, и коньо му пукна.
Провикна се Марко низ сватове:
- Видите ли, китени сватове,
кой ми трови девет млади булки,
кой ме мене из земя пронесе -
че се Марко девет пъти жени.
Кажи, мале, кажи, стара мале,
какво, мале, тебе да накажем:
дали искаш слуга да ми служиш,
да ми служиш, додека си жива,
нече тебе за майкя да имам,
че те имам само за слугиня,
или искаш тука да ми светиш,
да ми светиш, доде сватба правим ?
Я майкя му потийо говори:
- Нечем тебе слуга да слугувам,
че ти светим, доде сватба правиш.
Провикна се Марко добър юнак:
- Чуете ли, китени сватове,
чуете ли макя що си иска,
нече макя слуга да слугува,
нече макя жива да остане,
а си иска млада да погине. -
Намаза си Марко стара макя,
намаза я лоя и катрана,
запали си Марко стара макя
да си гори, светло да му свети,
да му свети, дорде сватба прави.
Ка гореа нойни бели нозе,
макя Марко потийо говори:
- Жал не е ли тебе за нозете,
що са, Марко, тебека носили? -
Загореа нойни бели ръце,
макя Марко тийом проговаря:
- Леле, Марко, леле, мили сину,
жал не е ли тебе за ръцете,
що са, Марко, тебека баняли? -
Марко майци потийом говори:
- Жалба нема, моя стара мале,
жалба нема десетима души,
що от твой ръце ти изтрови,
сите десет от майка родени?!
Ти си иска снаха да отровиш,
що ти беше на тебе десета;
не отрови твоя мила снаха,
нал отрови твоя мила сина
и пак, мале, ти си жалба немаш,
та азе ли жалба че да имам ?
Гори, гори, дорде се изгориш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021