* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Да не е просто на мома
да люби ерген от сърце (2)
сърцето си да предаде,
както е Донка любила.
Любил я, Марко, лъгал я, (2)
дорде я хитро излъже
със една червена ябълка (2)
Марко на Донка думаше:
- Хайде ми, Донке, пристани!
Донка на Марко думаше:
- Как да ти, Марко, пристана (2)
като майка ти ме не щяла.
Че я насилом издърпал,
като до порти е достигнал,
че си портата отворил
и на майка си извикал:
- Я излез, мале, я излез
да видиш що аз ти водя!
Кат' ги майка му видяла,
грабнала й в ръце две чаши -
в едната чаша виното,
в другата чаша отровата.
Виното даде на Марко,
отровата даде на Донка.
Отровата Донка изпила
и на земя е паднала,
и си на Марко думаше:
- Марко ле, любе Марко ле,
що съм ти лошо сторила,
че майка ти ме отрови?
Марко си нижче извади
и си го в сърце забоде,
мокър му език говори:
- Я лежи, Донке, да лежим
майка ми да се наживей!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021