* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко си иска търновка,
мама му не ще търновка,
я най си иска селянка.
Марко мама си не слуша,
я най си взема търновка,
търновка, бяла Марийка.
Повдигна сватба голяма,
с гайди и с тъпани.
Взема я Марко, венча се.
Кат се от черква връщаше,
майка им ги посрещна,
сребърни чаши държеше.
Едната вино червено,
другата върла ракия.
То не било върла ракия,
най е било върла отрова.
Виното даде на Марка,
ракията даде на Марийка.
Марийка се ясно изпровикна:
- Майно льо, стара свекърво,
до днес си ми била свекърва,
от днес си ми майчица.
Я ми дай мамо, водица
отрова да си угася.
Марийкината свекърва,
тя на Марийка думаше:
- Марийке, булка хубава,
нямаме вода студена,
имаме вино и ракия.
Докат си дума издума,
Марийка се на земя повали
и от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021