* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Клета му душа проклета,
който вярно люби залюби,
както Никола - Гергана.
Люби я, лъга я Никола,
цели ми девет години.
Николовата майчица,
тя на Никола думаше:
- Никола, мама, Никола,
остави, мама, Гергана.
Гергана е чедо сиромашко
пък ние сме хора богати.
Я иди, мама, Никола
за поповата внучка,
че тя е чедо богато,
че има дари богати
сватовете да си удари.
Никола мама не слуша.
Право в Герганини отиде.
Гергана е чедо сиромашко,
тя на Никола пристана.
В неделя сватба правили.
Николовата майчица
колко е била душманка,
напълни чаша с отрова
и я на Гергана подаде.
Напълни чаша с ракия
и я на Никола подаде,
Никола чашка изпива
и на Гергана продума:
- Гергано, либе, Гергано,
изпий си чашка с ракия.
Нали я Гергана изпила
и се от душа отделила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021