* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

- Сино, бре Стояне,
изкарай ми коне (2)
вънка ле на дворове,
ковань да го кова
сребърни петали
с маламни гоздьове,
че ше ида, сино,
мома да ти терам,
тенка, та висока,
бяла, та румяна!
Стоян майка вели:
- Майо, мила майо,
седи, немой ходиш,
не дроби ми коня,
не троши петали!
Я си мома имам
близо в махалата -
поповата Стойна.
- Сино, бре Стояне,
бре, нея я кажат
на ръки ранлива,
на очи дремлива,
на сърце ленива!
Стоян майка вели:
- Майо, каква да е,
майо, тея ше е,
мар, попова Стойна,
Стойна за Стояна!
- Сино, бре Стояне,
барем аз нея не ща
на път да я срещна,
дильки да ми дойде,
в къщи да ми влезе,
"мале" да ми рукне!
Стоянова майка
сватба изпращала,
билье престикала,
та го е събрала
във нова стомница,
на скала я среща
и си й говори:
- На ти, снахо, на ти
студена водица
от нова стомница
за дребни дечица!
Лю как е попила
и се отровила,
от коня паднала.
Стоян майка вели:
- Майо, мила майо,
върла магеснице,
жива разделнице,
ма ти си не щяла
два млади да гледаш,
две китки да носиш,
две песни да пееш,
ма ти си искала
два гроба да гледаш,
две свещи да палиш,
две жалби да жалаш!
И изкара Стоян
ножа от пояса,
сам си се прободе
във клетото сърце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021