* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Мама Никола думаше:
- Синко Никола, Никола,
я хайде да те оженим,
да вземем Анка Попова,
Попова, Поп-Николова,
че ни е попът прилика.
Никола мами думаше:
- Аз не ща Анка Попова,
аз седя, мамо, на дюкян,
и всичко чуя и видя -
какво се гълчи за Анка,
за Анка, мамо, Попова,
ами ще взема Тодорка,
Тодорка, клето сираче,
че тя си няма никого,
нито бащица, ни майка.
Наситил съм се, майко ле,
на много имоти, пари,
искам да ми се посрами,
Тодорка, клето сираче.
Мама Никола думаше:
- Аз не ща, синко, Тодорка,
че тя е клето сираче
и си няма тънки дари,
не знае да се посрами
на свекър и на свекърва.
- Не ще те, мамо, аз питам,
аз ще Тодорка да взема.
Повдигна сватба Никола,
взе си Тодорка хубава.
Мама си сватба посреща
с две пълни чаши във ръце -
едната чаша с ракия,
другата чаша с отрова.
Ракия даде Николу,
а пък отрова - Тодорки.
Тодорка чаша изпила,
на земя мъртва паднала.
Че си извади Никола
чифте пищови из пояс,
че се удари в сърцето
и край Тодорка той падна:
- Я лежи, либе, я лежи,
двама наедно да лежим.
Майка пак каил не стана
мъртви да се те съберат,
че ги ровиха, копаха -
Тодорка горе над село,
а пък Никола под село,
да не се двама съберат!
На гробове им израсли
две тънки стройни тополи,
че си тополи събрали
корените под селото,
а клонките им над село
и са се в едно оплели.
Тогаз се мама провикна:
- Я чуйте, всички селяни,
да не е просто никому
кога си млади раздели!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021