* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Клета му е душа проклета,
кой вярно либе залюби,
залюби да го не вземе,
каквото Стоян Гергина,
люби я Стоян, лъга я,
люби я до три години;
която ище млад Стоян,
нея я неще мама му;
която иска мама му,
нея е неще млад Стоян.
Мама му ще го ожени
за русокоса Калина,
Калина, мома Габровка,
че тя е попска дъщеря,
че много дрехи докарва
и много имане донася,
и много прике докарва.
Стоян мами си пак дума:
- Пусти й дрехи остали,
ръжда й яла парите,
псета й яли прието,
когато не ми е на сърце,
на сърце, на табиет.
Стоян мами си пак дума:
- Стъкни ме, мамо, подготвяй,
на панаира ще ида,
скъпа премяна ще купя,
премяна за венчаване,
Гергина ще си калесам,
млада ще зълва да дойде,
по-много булка ще стане.
Мама Стоян думаше:
- Нямаш ли сестри четири,
ами Гергина ще каниш,
Гергина зълва да дойде.
Че стана Стоян замина,
у Гергинини си отиде,
като на порти похлопа,
похлопа още повика:
- Гергино, либе Гергино,
излез ми порти отвори
и ми кончето поемни.
Гергина от къщи говори:
- Не мога, либе Стояне,
че ти си човек годеник,
ще вземеш бяла Калина,
Калина мома Габровка.
Стоян Гергина пак дума:
- Излез ми порти отвори
и ми кончето поемни,
както, Гергино, по-напред.
Стана Гергина, излезе
и му кончето поведе.
Стоян Гергина думаше:
- Гергино, либе Гергино,
стягай се, мари, приготвяй,
млада ще булка да станеш.
Вземат и се венчават,
минат се девет години,
мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
барем работна Калина,
Калина като Гергина.
Стоян мама думаше:
- Не си ли, мамо, разбрала,
че таз е, мамо, Гергина,
че не е, мамо, Калина?!
Майка му се люто разсърди
приготви чаша с отрова,
на Гергина я подаде;
веднъж Гергина погълна,
дваж се изясно провикна:
- Какво ти сторих, направих,
та си ме, мамо, отрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021