* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Ганка за вода отива,
покрай дюкянче минава.
Минчо пред дюкян стоеше
харен си тютюн пушеше,
върла ракия пиеше
и още вино червено.
Минчо на Ганка думаше:
- Хайде ми, Ганке, ми пристани
на пристан да се вземем.
- Как да ти, Минчо, пристана,
като съм чула зла дума,
че е майка ти казала,
онзи ден на белянките
и ми се е, Минчо, присмяла
на моите тънки дарове -
ситно не изтъкани,
нагъсто не приписвани.
И ми е рекла майка ти,
че аз не ща Ганка за снаха,
тя ще пръсне къщата
и ще ми дома разпилее,
за игли и за иглянки
и за кенарени барути.
Минчо на Ганка думаше:
- Не слушай, Ганке, хората,
хайде у дома да идем.
Че стана Ганка, отиде
на Минчо да си пристане.
Като на вратата отишли,
Минчо от вратата извика:
- Излез ми, мамо, отвори,
че аз ти водя отмяна
и за мене нова премяна.
Майка му дума на Минчо:
- Постой, почакай, Минчо,
майка ти да ви подслужи
със по една чаша ракия.
На Минчо даде ракия,
на Ганка даде отрова.
Минчо си сръбна и преглътна,
Ганка си сръбна и не глътна,
че се Ганка провикна:
- По-скоро чашка водица,
че ме майка ти отрови.
Като видя Минчо туй чудо,
извади остро ножченце,
па се у сърцето продупчи,
мокър му език говори:
- Я лежи, Ганке, да лежим,
да се находи майка ми,
на нашите млади години.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021