* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Събрали са се, море, набрали,
сите, море, селски ергене,
на връх, море, на Църна гора
Тамо са си, море, детба делили,
кому по една, кому по две моми.
Останала най-хубава Добра,
та я дали на най-добро го юначе,
та я завели у момкови двори.
Дваж почукали, триж порукали -
излезнала е негова стара майка,
в ръка държи до три чаши
в първа чаша - люта ракия,
в втора чаша - червено вино.
в трета чаша - бистра водица,
бистра водица с отрова
Щом я пила Добра и паднала
- Ой юначе, първо либе,
заведи ме в наше село,
в черен гроб ме заровете,
майка ти хоро да игра,
ти, либе, да й се радваш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021