* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
втора я вечер пристана.
Марко на майка извика:
- Излезни, мале, да видиш
на тебе нося отмяна,
на мене - булка засмяна.
Маркова майка излезе,
в ръце си чаши държеше -
в едната ръка ракия,
в другата - люта отрова.
Ракия даде на Марко,
отрова даде Тодорке.
Тодорка отрова изпила,
легнала, та е заспала.
Марко на майка продума:
- Мале ле, стара мале ле,
на живо ти ни раздели,
но мъртво ще се съберем.
Че си ми ножче извади
в сърце се Марко прободе,
па си Тодорка прегърна
майка им да се нарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021