|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровена от свекървата в деня на сватбата си
Марко Тодорка залюби,
люби я Марко, лъга я
година и половина.
Сега я не ще майка му,
не ще я, не я харесва,
че е Тодорка сираче,
че няма баща и майка,
че няма тънки дарове -
ленени и копринени,
памучни и баринжучни.
Марко майка си не слуша,
повдига сватба голама
и Марковата майчица,
тя си на порти седеше
сватбари да си посрещне.
В ръце държи две чаши -
една е с люта ракия,
другата с върла отрова.
Дето е чашата с ракия -
нея на Марко подава,
дето е чашата с отрова -
нея на Тодорка подава.
Тодорка Марко думаше:
- Марко ле, либе ле, Марко,
защо не чака майка ти
да си сватбата надаря.
Горна Росица, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|