* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
люби я, Марко, лъга я
цели ми до три години.
Маркова майка не дава
Марко Тодорка да вземе.
Марко си майка не слуша,
нито баща си път пита,
че се с Тодорка сгодява,
отива и се венчава.
Като из черква излизът
насреща иде майка му
и в ръце чаши държеше -
една чаша с отрова,
другата с вино червено.
Виното даде на Марко,
отровата - Тодорки.
Като са в къщи стигнали,
Тодорка на Марко думаше:
- Подай ми, Марко, водица,
огъня да си растуша,
жаждате да си угася.
Проклета да е майка ти,
че тя ни двама раздели.
Марко си ношке изважда
и го в сърце си зъбива,
и на Тодорка говори:
- Я лежи, Тодорке, да лежим
майка ни да се нарадва,
баща ни да се нагледа,
да знае мало и голямо,
че с любовта шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021