* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Залиби Стоян, леле, Тодорка,
либи я Стоян, лъга я,
доде я Стоян излъга,
доде я у тях заведе.
Мама му на двор седеше,
две чаши в ръка държеше,
в едната чаша ракия,
в другата върла отрова.
Дето бе чашка с ракия,
нея Стояну подаде,
дето бе чашка с отрова,
нея Тодорки подаде.
Веднъж Тодорка сръбнала,
дваж е Тодорка викнала:
- Майно ле, стара свекърво,
до днес да ми си свекърва,
пък от днес майкя рождена!
Подай ми вода студена,
отрова да си пригълна!
- Нямаме вода студена,
имаме върла ракия.
Пак е Тодорка викнала:
- Мари калино, малино,
до днес да ми си зълвица,
пък от днес сестра рождена!
Подай ми вода студена,
отрова да си пригълна!
- Нямаме вода студена,
имаме върла ракия.
Пак се Тодорка провикна:
- Олеле, мамо, отидох!
Стояне, либе Стояне,
подай ми вода студена,
отрова да си пригълна!
И Стоян дръпна стовната,
че си за вода отиде.
Мама му иде среща му,
че на Стояна думаше:
- Хвърли, Стояне, стовната,
Тодорка умре, загина!
И Стоян хвърли стовната,
че въз Тодорка отиде.
Пак се Тодорка провикна:
- Стояне, либе Стояне,
подай ми вода студена!
Ко туй Тодорка издума,
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021