* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Добър Марко, добър у дружина,
он е добър и кон му е добър,
ала му е малу мааната -
да се Марко девет пъти жени,
до двор води, у двор не уводи,
все ги води до новите порти,
все ги трови Маркова мащеха,
все ги трови с чаша руйно вино,
у виното - върла сулимена.
Де сега е Стана Презморкиня,
ка повели Стана Презморкиня,
проговори Марко младоженя:
- Таком бога, куме господине,
прости, куме, при Стана да придем,
да научим Стана, да наредим
какво Стана по двор да ми шета,
какво Стана свекърва да гледа,
какво Стана свекър да почита.
Прости кума, та при Стана приде,
я Марко го потийом говори:
- Ой те, Стано, мое първо либе,
ти не си ми, Стано, първо либе,
нито първо, Стано, нито второ,
нело си ми, Стано, ти десето;
до двор водим, у двор не уводим, -
все ги водим до новите порти,
все ги трови моята мащеха,
все ги трови с чаша руйно вино.
Ка ойдеме на новите порти,
че излезне моята мащеха,
че донесе крондир с руйно вино,
си сватове с вино че почерпи,
кога дойде, Стано, ред до тебе,
че му тури върла сулимена.
Вземи чаша, да я не посрамиш,
вземи чаша, ал я не напивай,
сал я тури до тънките уста,
па я додай Младену девера.
Послуша го Стана Презморкиня.
Ка ойдоха на новите порти,
излезнала Маркова мащеха
и изнела крондир с руйно вино,
си сватове с вино почерпила,
дойде ред до китена невеста.
Дохвана я Стана Презморкиня,
дохвана я, ал я не напила,
додаде я Младену девера.
Дохвана я Младену девера,
дохвана я от враното конче,
разлюля се чаша стъкленица,
капка капна на синьото седло,
Младен пукна и кон под него пукна.
Като виде Маркова мащеха
да и она от мъка се пукнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021