* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Любили ми се, лъгали
Иванчо и Янка двамата,
от малки дур големи,
и дур големи станали,
големи за сгодявани,
големи за оженвани.
Иванчо Янка думаше:
- Янке мо, либе Янке мо,
хайде ми, Янке, пристани
дордет си малка и глупава,
дордет си млада и хубава,
дордет кахъри не знаеш!
Че стана Янка, пристана.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
стигнали Иванчови дворове.
Седнали да си починат,
Иванчо на Янка думаше:
- Постой, почакай, Янке мо,
да питам тате и мама
искат ли тебе за снаха,
за снаха за добро чедо.
Ходи Иванчо и дойде
и си на Янка думаше:
- Янке мо, любе Янке мо,
не искат тебе за снаха,
за снаха за добро чедо.
Кат ги посрещна майка им
на Иванчо наля ракия,
а на Янка наля отрова
и си Янка отрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021