* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко Тодорка залюби,
първа я вечер залюби,
първа я вечер залюби,
на втората му пристана.
Марко майци си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
на тебе нося отмяна,
на тебе нося отмяна,
на мене булка засмяна.
Излезе Маркова майка
със две ми чаши във ръце -
в едната чаша ракия,
а в друга чаша отрова.
На Марко даде ракия,
а на Тодорка - отрова.
Вдигна Тодорка да пие
и си на Марко думаше:
- Марко ле, Марко, либе ле,
майка ти каил не стана,
майка ти каил не стана,
ний с тебе да се вземеме.
Извади Марко ножчето,
че се в сърцето прободе
че се в сърцето прободе
и на Тодорка думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим.
Майка ми да се наживей.
Майка ми да се наплаче
над два ми гроба студени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021