* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Любят се Димка и Димчо,
либе Димке ле, Димке ле,
любили са се, лъгали
до осем-девет години, (2)
покара лето десето.
Димчо на Димка говори:
- Либе Димке ле, Димке ле,
дошло е време есенно,
хайде ми, либе, пристани.
Димка на Димчо говори:
- Либе Димчо ле, Димчо ле,
как ще ти, либе, пристана,
като майкя ти гълчала,
че аз съм, либе, мънинка,
мънинка, либе, галенка
й със бонбони гледанка.
Димчо на Димка говори:
- Либе Димке ле, Димке ле,
не слушай, либе, брата,
че те ще да ни разделят.
Стана си Димка и тръгна.
Като във двори влезнали,
майка му ги е срещнала
и си във ръце държала
две чаши пълни със вино,
десната даде на Димчо,
левата даде на Димка.
Взема я Димка, изпи я
и падна Димка мъртъва.
Димчо на майка говори:
- Проклета да си, мамо бе,
що ни със Димка раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021